Борислав Недев: Радев не си тръгна, защото е морален. Тръгна, защото престана да му е изгодно!
Борислав Недев
Румен Радев не си потегли, тъй като е честен. Той си потегли, тъй като престана да му е преференциално да остава! Докато президентството му осигуряваше въздействие, надзор и комфортната поза на " надпартиен коректив ", той говореше за полезности и морал.
В момента, в който тази роля стартира да се пропуква и сметката да излиза на алено, избра бягството и смени сцената. Бягство, в името на персоналния му интерес и полза!
Паралелно с това се задейства добре познатият театър. Социолози, политолози и обслужващи публицисти се хвърлиха да лъскат облика му, внушавайки, че Радев щял " да опустоши всичко ", че бил " естественият водач ", че народът го чакал!?
Това не е разбор - това е реклама! Политически маркетинг, поднесен като експертиза, с графики, студиа и самодоволни въздишки.
Механизмът е остарял и изхабен. Първо - комфортни или анонимни социологически " сондажи ", в които Радев постоянно е първи, без партия, без стратегия, без екип. После - експертно ехтене - едни и същи анализатори, въртящи се по всички малките екрани, повтарят едни и същи тези. Накрая - прочувственото подстрекателство, че " народът го желае ", без народът въобще да е питан!
И целият този театър, с логистичната поддръжка на войска от тролове, ловко насочващи публичните настройки в " вярната " посока, посредством талази от " подкрепящи " лайкове и мнения в обществените мрежи.
Истината е надалеч по-прозаична. Радев не опустошава - той рециклира. Зад него не стои нова сила или визия, а същите износени, нафталинени фигури, същите зависимости и същите схеми, единствено че с нов етикет! Това не е опция, а повтаряне, опаковано като вяра. Балонът се надува шумно, тъй като без непрекъсната медийна инжекция, планът няма лично наличие.
Цялата тази нервност не е знак за мощ, а за уязвимост! Когато един политически план има смисъл и хрумвания, той не се нуждае от ежедневни внушения. Когато няма, му трябват проценти, гръмки заглавия и " специалисти ", които да убеждават хората, че имат вяра в нещо, което още не са видели.
Радев не е избавител! Той е артикул. И колкото по-настойчиво го популяризират като избавител, толкоз по-ясно става, че става дума за следващата добре опакована заблуда за лековерния електорат...
В последна сметка, каквото и да приказваме, десетилетия наред бяхме жертви на политически шарлатани и техните опити, в които бяхме в ролята на белите мишлета - следени, манипулирани, уверени, че избираме свободно.
И до момента в който повтаряме същите неточности, би трябвало да знаем едно - всеки народ най-после получава тъкмо тези ръководещи, които заслужава!
